Когато бях едва на 11 години, баща ми ми поднесе по най-чистия и неподправен начин реалността на живота ни.
Една вечер той се прибра у дома, извика всички около масата и постави на нея 10 германски марки. С кратка и ясна фраза каза:
„Това е всичко, което имаме.“
По-ясен знак, че отговорността вече пада върху мен като най-големия син, нямаше как да получа.
Това бяха времена на ембарго, бомбени атентати и тела по улиците на родината ми. Израствах в обстановка, в която оцеляването беше ежедневна битка.
Днес често виждам хора, които се отказват от спорта, защото нямат личен нутриционист, частен самолет или луксозен телефон. И тогава си спомням собственото си начало – първите турнири, в които участвах благодарение на заеми, които баща ми взимаше от мафията с 25% лихва.
Аз не играех за себе си. Не мечтаех за частен самолет или удобства. Играх тенис на корт за семейството си – за останалите четирима души в малкия, прашен апартамент. Никога не съм си помислял да се откажа.
Защото „трудно“ не е едно и също за всеки. Това е концепция с много нива. А някои хора дори не подозират, че има изпитания, далеч по-тежки от онова, което те наричат „проблем“.
Днес спортът не е само арена за битки и преодоляване на трудности, а и източник на забавление и нови възможности за феновете. Все повече почитатели на играта намират допълнителна тръпка в тенис на корт залози, където могат да изпитат емоцията от всеки мач по различен начин. Тази форма на участие в спорта дава шанс да се почувстваш част от играта, дори когато си зрител.
